Виртуалната реалност се превърна в следващата цифрова граница с появата на устройства от висок клас като Oculus Rift и базови като Google Cardboard. Макар че това е вселена, която сега може да бъде физически реализирана, тя не е нова концепция: научната фантастика отдавна предвижда виртуални светове в рамките на въображаеми светове. Авторите започват да експериментират с истории, използващи симулирани светове, в началото на 50-те години на миналия век [1].
Например романът на Рей Бредбъри "Велт" от 1951 г. разказва за няколко деца във виртуална детска градина, а разказът на Фредерик Пол "Тунелът под света" от 1955 г. е за човек, който преживява един и същи ден отново и отново, за да разбере, че е попаднал в садистична маркетингова симулация.
Виртуалната реалност послужи на авторите като полезен инструмент за изследване на няколко интригуващи въпроса, които преди това са били разглеждани в художествената литература. Благодарение на технологичния напредък ставаха възможни множество реалности: реален свят и алтернативни реалности, в които героите не можеха да различат истинското от фалшивото. Освен това технологиите правеха всичко несигурно в един свят, в който реалността беше толкова твърда, колкото земята под краката и това, което човек можеше да види и усети [2]. Авторите започнаха да оспорват самата реалност, а не само манипулациите на героите си.
Друг пример - "Невромант" на Уилям Гибсън - е може би най-значимото произведение на киберпънк фантастиката. "Дори в тази основна форма децата, които ги играеха, бяха толкова физически заинтересовани; струваше ми се, че те искат да бъдат в игрите, в нотационното пространство на машината. За тях реалният свят беше изчезнал", казва Гибсън въз основа на опита си в игрална зала във Ванкувър. "Невромантът" е едно от първите и най-добри изображения на зараждащия се интернет, като схваща всичко, което трябва да се знае за технологията и как тя работи, преди някой изобщо да е знаел, че съществува: "Киберпространството. Съгласувана халюцинация, преживявана ежедневно от милиарди законни оператори, във всяка страна, от деца, които се учат на математически понятия... графично представяне на данни, абстрахирани от банките на всеки компютър в човешката система" [3].
Малко по-малко от десетилетие след като Гибсън промени всичко, друг писател, Нийл Стивънсън, щеше да преосмисли представата ни за киберпространството. Третият роман на автора "Снежна катастрофа" е публикуван през 1992 г. и представлява суров киберпънк, чието действие се развива през XXI век, когато търговските интереси са завладели планетата. Историята проследява Хиро Протагониста, играч в метавселена, който открива ужасно ново лекарство, наречено Snow Crash, вирус, който заразява както виртуалния аватар на играча, така и неговото реално тяло [4]. Светът на Стивънсън разширява концепциите, които Гибсън пръв въвежда в жанра. Киберпространството и виртуалната реалност са по-скоро средство за бягство, отколкото допълнения към реалността, представящи възможности, недостъпни в реалния свят. Въпреки че виртуалната реалност вече е широко призната като революционна технология, тя все още се счита за намираща се в ранна фаза. Може би един ден ще се наложи да поставим под въпрос какво е реално и какво не е, което е изненадваща концепция за разглеждане.
Целта на VRLab Academy е да използва технологията за виртуална реалност, за да осигури по-интересна учебна среда за учениците и учителите по биология, химия, физика и природни науки. Въпреки че училищата едва сега започват да проучват възможностите на виртуалната реалност, технологиите ще продължат да се развиват и алтернативите за обучение ще се разширяват. Обучението по виртуална реалност скоро може да се превърне в обичайно изискване за нови или специализирани учители.
Разгледайте всички експерименти във VRLab Academy и увеличете възможностите си за преподаване с нас.
Препратки
[1]. Андрю Липтак, "Научно-фантастичната литература предсказа възхода на съвременната виртуална реалност".
[2]. Андрю Липтак, Научно-фантастичната литература предсказа възхода на съвременната виртуална реалност.
[3]. "Сентименталният футурист: Кибернетика и изкуство в "Невромант" на Уилям Гибсън", 1992 г.
[4]. Лиза Суанстрьом "Капсули и възли и разкъсвания и потоци: Циркулиращата субективност в "Снежна катастрофа" на Нийл Стивънсън".